Atanas Bosakov on Nostr: Спомен-мечта Късен спомен пред нищото спрял ...

Спомен-мечта

Късен спомен пред нищото спрял
измъчва душите ни клети.
В мрака замина, но бих те видял
щом надежда в сърцето ми свети.

В подранилото утро на последния ден
с устни целувам слънце до мен.
Целувка за сбогом не искам сега,
сърцето ще чака, ти просто ела.

Аз не искам да плача, не мога дори
щом сърцето пресъхва от кървящи сълзи.
Денят си отива, няма нищо в нощта,
в сънят ми ще идваш-просто спомен-мечта.